Здравей.
Пиша ти отново. Пиша ти, за да не ме забравяш. Прости, че постоянно го правя.
Но моля те, не ме забравяй!
Купонът тече, в бара има много хора.
Говорят, пият, пушат, усмихват се, танцуват.
Обичат се.
Забавляват се.
Музиката звучи от всеки ъгъл. Силна е.
Вече сигурно е един през нощта, а идват още хора.
Поръчват си, пият, пушат, усмихват се, танцуват.
Говорят ми. За тях, за мен...
Казват ми "Наздраве."
Е, не кихнах, но все пак... Наздраве!
Времето тече и прозвучава позната мелодия.
Тази песен я знам от някъде! Сигурна съм...
...но откъде?
Поглеждам уискито, което пия и се превърна в мартини.
Столът сякаш стана по-висок.
Поглеждам хората, които някак не са същите...
Пак говореха, пиеха, пушеха, усмихваха се и танцуваха.
Но бяха други хора.
Веселят и се поглеждат нагоре към лампата, която вече представляваше Луната,
а тавана го нямаше...
Имаше само открито небе и много, наистина много звезди.
Поглеждам към стените, а те бавно изчезват.
Зад тях се появи лунната "пътека", отбелязана на морето...
Еми да! Морето! Това е!
От там я знам тази песен.
Слушахме я доста често на бара.
Спомням си колко беше хубаво там и отново изпитах онова чувство на спокойствие.
Шумът на морските вълни отново е музика за моите уши, и забавлението...
Изпитвам радост, че сякаш отново съм там.
Изпитвам щастие и... Любов.
И се сещам за теб.
Сещам се за онзи момент, когато една колежка седеше и ми говореше за... не знам за какво, защото не я слушах. Гледах теб.
Ти също не слушаше какво ти говори шефът , защото... не знам защо.
Ти просто ме гледаше.
Тогава за миг ми се искаше да можех да чета мисли.
Жалко, не успях.
Мисли не мога да чета, но мога да чета погледи.
Сякаш всичко това е сън, когато си го спомням. Струва ми се нереално. Вече бегло си спомням всички неща, които съм видяла, но чувството... него никога няма да го забравя.
- "Никога не казвай никога!"
Винаги ще помня това чувство.
Не бих го заменила за нищо не света, затова го пазя в съзнанието си и в сърцето си вече дълго време.
Обещах си, че когато го усетя отново, но при друг и когато този друг ме накара да се чувствам по такъв начин, тогава бих си позволила да мисля за някой и тогава бих си позволила...
... да се влюбя отново.
Питаш ме какво правя ли?
Спазвам си обещанието.
